Какво е NFT

Обикновените крипто токени са взаимозаменяеми: един USDC е точно като всеки друг USDC. NFT-то е обратното - невзаимозаменяемо. Всяко е уникален запис on-chain със собствен номер и собственик. Ако „on-chain“ още ти звучи мъгляво, мини първо през какво е on-chain.

Повечето хора мислят, че NFT е картинка. Не е. Картинката е само най-видимата част - и често дори не е в блокчейна. Разбереш ли какво точно купуваш, избягваш половината капани на този пазар.

Какво реално има в блокчейна

Едно NFT се свежда до три неща, записани в смарт контракт:

1. Адрес на контракта - това е „колекцията“. Всички NFT-та от една колекция обикновено живеят в един контракт.
2. Token ID - номерът на конкретния брой в колекцията (например #4217).
3. Собственик - адресът на wallet-а, който го държи в момента.

За всеки token ID контрактът връща линк към метаданни - малък файл с име, описание, атрибути (трейтове) и още един линк, този път към самото изображение, видео или музика.

Адрес на контракта + token ID - това е единствената истинска самоличност на едно NFT. Всеки може да копира картинката пиксел по пиксел и да пусне колекция със същото име. Но контрактът ще е различен и копието няма нищо общо с оригинала. Затова на маркетплейсите първото, което проверявам, е адресът на контракта.

On-chain срещу off-chain метаданни

Тук е най-подценяваният риск. Въпросът е прост: къде физически стоят метаданните и файлът?

• Изцяло on-chain - изображението е записано директно в блокчейна (често като SVG код, а при Bitcoin Ordinals - директно в транзакцията). Докато мрежата съществува, съществува и файлът. Най-сигурният вариант, но на Ethereum е скъп и затова рядък.
• Децентрализирано съхранение - IPFS или Arweave. При IPFS адресът на файла се изчислява от самото съдържание, така че никой не може тихо да подмени картинката. Но някой трябва да продължи да я „държи“ (да я pin-ва) в мрежата, иначе може да стане недостъпна. Arweave е замислен за постоянно съхранение срещу еднократно плащане.
• Сървър на компанията - линк от типа https://api.project.com/4217. Ако компанията спре да плаща хостинга, NFT-то ти става линк към грешка. А ако реши, може и да смени картинката.

Отделен въпрос е дали метаданните са заключени (frozen). При много колекции собственикът на контракта може да смени линка към метаданните. Така работи и reveal-ът след минта: всички виждат еднаква картинка, докато екипът не обнови линка. Преди reveal това е нормално. След него е въпрос на доверие.

Как да провериш: в детайлите на NFT-то в маркетплейса или в експлоръра (Etherscan, Solscan) виж накъде сочат метаданните - ipfs://, ar:// или обикновен https:// адрес на нечий сървър.

Стандарти по мрежи

• ERC-721 (Ethereum и EVM мрежите) - класическият стандарт: всеки token ID е уникален и има един собственик.
• ERC-1155 (EVM) - един контракт може да съдържа много различни токени, всеки в определен брой копия. Ползва се за издания (editions), игрови предмети, билети.
• Solana - NFT-тата се създават по стандартите на Metaplex. Има и компресирани NFT-та (cNFT), които струват почти нищо за създаване - затова голяма част от спама в Solana wallet-ите е точно такъв.
• Bitcoin Ordinals - съдържанието се „инскрибва“ директно в Bitcoin транзакция и се свързва с конкретен сатоши. Файлът е изцяло on-chain. Трябва ти wallet, който разбира Ordinals (например Xverse или UniSat). Обикновен Bitcoin wallet може да похарчи сатошите с инскрипцията като обикновени пари, включително за такса, без изобщо да разбереш.

Общ обзор на самите мрежи има в блокчейните и мрежите.

Роялтитата и защо станаха по избор

Роялтитата са процент от всяка препродажба, който отива при създателя. Важното: при повечето стандарти контрактът не може сам да наложи плащането. Той само „казва“ какъв е процентът и на кой адрес. Дали ще се плати, решава маркетплейсът.

Когато маркетплейсите започнаха да се бият за трейдъри (2022–2023 г.), повечето направиха роялтитата по избор или ги свалиха до символичен минимум. Има стандарти, които ги налагат на ниво контракт (например programmable NFTs на Solana), но те ограничават къде може да се търгува NFT-то.

Така че като купувач не разчитай, че „роялтитата ще финансират проекта“. За много колекции този приход почти изчезна.

Не всичко е картинка

NFT е просто доказателство, че точно този уникален запис е твой. Затова се ползва и за:

• Достъп - членство в общност, пропуск за събития, достъп до софтуер или съдържание
• Билети и сертификати - включително POAP-ове, които доказват, че си присъствал някъде
• Домейни - ENS имената (.eth) са NFT
• Финансови позиции - ликвидните позиции в Uniswap v3 са NFT; какво представляват - в DEX-овете и суаповете
• Игрови предмети, музика, физически продукти с дигитален сертификат за собственост

И обратното: много NFT-та не дават нищо освен самия токен - чиста спекулация, без никакво utility отгоре. Това не е проблем, стига да знаеш кое от двете купуваш, преди да платиш.

Какво не купуваш

По подразбиране купуваш токена, не авторските права върху изображението. Какво можеш да правиш с арта - търговски права, CC0 (свободно за всички) или нищо - зависи от лиценза на конкретната колекция. Прочети го, ако това има значение за теб.

Не купуваш и гаранция, че някой ще иска да го купи от теб. Това е отделен въпрос - как да прецениш търсенето и кой стои зад една колекция, е в проучването на колекции.

NFT е толкова сигурно, колкото най-слабото му звено: контрактът, мястото, където стои файлът, и wallet-ът, който го държи.