Lending и borrowing
Даваш и взимаш заеми срещу колатерал - как работи и кога идва ликвидацията.
Думите с точица са обяснени - посочи ги или ги цъкни. Някои ключови думи са и линкове към урока си - можеш да го отвориш директно, ако искаш.
Лендинг пазарите са гръбнакът на DeFi. Едните депозират активи и получават лихва, другите взимат заем срещу колатерал и я плащат. Всичко се управлява от смарт контракт - без оценка на кредитоспособност, без документи.
Аз ползвам заеми рядко и с много място до ликвидацията. Причината е проста: виждал съм как „безопасен“ заем се превръща в ликвидация за една нощ, когато пазарът реши да дъмпне с 30%.
Двете страни на пазара
Депозантът слага активи в пул и получава лихва. Заемателят тегли от същия пул срещу колатерал и плаща лихва. Ставката не е фиксирана - зависи от използваемостта на пула: каква част от депозираното е дадена назаем. Колкото по-голямо е търсенето, толкова по-висока е лихвата и за двете страни.
Това крие неочакван риск и за депозанта. Ако почти всичко в пула е дадено назаем, може да не успееш да изтеглиш веднага - чакаш някой да върне заем или да дойдат нови депозити. Обикновено лихвата скача, точно за да ги привлече, но при паника „обикновено“ не е гаранция.
Как работи заемът
Депозираш например ETH като колатерал и можеш да изтеглиш стейбълкойни до определен процент от стойността му (LTV). Понеже никой не знае кой си, заемът винаги е свръхобезпечен - залагаш повече, отколкото взимаш.
Три числа определят позицията ти:
- Максимален LTV - колко можеш да изтеглиш спрямо колатерала.
- Праг на ликвидация - съотношението, при което позицията вече може да бъде ликвидирана. Винаги е над максималния LTV, за да има буфер.
- Наказание при ликвидация - отстъпката, с която ликвидаторът взима колатерала ти.
Числата се различават според протокола и актива - винаги ги проверявай в интерфейса за конкретния колатерал.
Health factor
Повечето протоколи обобщават риска в едно число - health factor:
Health factor = (стойност на колатерала × праг на ликвидация) / дълг
Над 1 - позицията е наред. Под 1 - може да те ликвидират. Някои протоколи показват същото като „риск“ или като текущ LTV спрямо прага, но логиката е една.
Пример с числа
Депозираш 10 ETH при цена 3 000$ - колатерал за 30 000$. Да кажем, че прагът на ликвидация за ETH е 80% (условно число само за примера). Ликвидационната цена се смята така: дълг / (брой ETH × праг).
| Заем | LTV | Health factor | Цена на ликвидация | Падане до ликвидация |
|---|---|---|---|---|
| 6 000 USDC | 20% | 4,0 | 750$ | −75% |
| 12 000 USDC | 40% | 2,0 | 1 500$ | −50% |
| 20 000 USDC | 66,7% | 1,2 | 2 500$ | −16,7% |
Проверка за средния ред: 30 000 × 0,8 / 12 000 = 2,0. Ликвидацията идва, когато 10 × цена × 0,8 падне под 12 000, т.е. под 1 500$ за ETH.
Виж последния ред. 16,7% надолу за ETH не е катастрофа - случвало се е за дни. Позицията, която изглежда „в рамките на позволеното“, е на една лоша седмица от ликвидация.
И още: лихвата се натрупва върху дълга. С времето дългът расте, а ликвидационната цена се качва - дори пазарът да стои на място.
Как те ликвидират
Ако health factor падне под 1, всеки може да изплати част от дълга ти и да вземе колатерала ти с отстъпка. Това е автоматично, безмилостно и се случва точно при резки движения надолу - когато най-малко ти се иска.
Продължаваме примера със заем от 12 000 USDC. ETH пада малко под 1 500$ и ликвидатор изплаща 6 000 USDC от дълга ти. При наказание от 5% (отново условно) той взима ETH за 6 300$ - около 4,2 ETH. Тези 300$ са директната ти загуба. А на всичкото отгоре си „продал“ ETH на дъното. В зависимост от протокола може да бъде ликвидирана част от дълга или целият.
Психологията е същата като при ливъридж в трейдинга - виж риск мениджмънт и ливъридж.
За какво реално се ползва
- Ликвидност без продажба - теглиш стейбъли срещу дългосрочна позиция, вместо да я продаваш (и поемаш риска от ликвидация).
- Ливъридж - заемаш, купуваш още, залагаш пак. Така се навиват и най-грозните каскади от ликвидации.
- От страната на депозанта - лихва върху активи, които и без това холдваш.
Looping - ливъридж под друго име
Looping-ът е повтаряне на цикъла: депозираш, взимаш заем, купуваш още от същия актив, депозираш и него. Популярен вариант е с liquid staking токени - заемаш ETH срещу stETH, за да умножиш стейкинг доходността (откъде идва yield).
Рисковете се умножават заедно с доходността:
- Ливъриджът е реален - ликвидацията е много по-близо, отколкото изглежда.
- Ако лихвата по заема надмине доходността, губиш всеки ден.
- „Свързаните“ активи не винаги вървят заедно. Ако stETH се търгува с отстъпка спрямо ETH (депег), позиция, която изглеждаше безопасна, се приближава към ликвидация.
- За да излезеш, трябва да разплетеш всички нива - и това струва такси.
Ако правиш looping, ти търгуваш с ливъридж. Отнасяй се към него точно така.
Правилата, които спестяват болка
- Дръж LTV далеч под прага. Резките 20–30% дневни движения в crypto са нещо нормално, а не изключение. Моето правило е health factor около 2 или по-високо за волатилен колатерал.
- Знай си ликвидационната цена и я записвай в плана си.
- Слагай си аларми - в интерфейса на протокола или през портфолио инструменти като DeBank.
- Дръж резерв в стейбълкойни, с който да върнеш част от дълга, ако пазарът тръгне надолу.
- Помни, че лихвата по заема е променлива - при пазарен стрес може да скочи в пъти.
- Не взимай заеми срещу малки, неликвидни токени. Там ликвидациите са най-грозни, а цената е най-лесна за манипулиране.
Рисковете на самите протоколи - експлойти, лоши оракули, токсичен колатерал - са в урока за DeFi рисковете.
Свързани уроци
Без сигнали и без обещания за печалба. Какво никога няма да направя