DEX-ове и суапове
Как работят DEX-овете, какво е ликвиден пул, слипидж и как ботовете те сандвичват.
Думите с точица са обяснени - посочи ги или ги цъкни. Някои ключови думи са и линкове към урока си - можеш да го отвориш директно, ако искаш.
Първото нещо, което почти всеки прави в DeFi, е суап - размяна на един токен за друг през DEX като Uniswap, Raydium или Jupiter. Изглежда като едно натискане на бутон. Но зад него има механика, която определя колко реално плащаш - и колко може да ти отреже някой бот по пътя.
Как се образува цената: AMM
Повечето DEX-ове ползват AMM (автоматичен маркет мейкър). Вместо купувачи и продавачи да се срещат в книга с поръчки (order book), има ликвиден пул - резерв от два актива, например SOL и USDC. Формулата на пула определя цената според съотношението между двата резерва. Колкото по-голям е трейдът ти спрямо пула, толкова повече движиш цената срещу себе си.
Класическата формула е x · y = k: произведението на двата резерва остава постоянно. Купуваш ли SOL, вкарваш USDC и вадиш SOL - SOL в пула става по-малко и всяка следваща единица поскъпва. Хората, които са депозирали в пула, взимат такса от всеки суап (в класическия Uniswap v2 пул тя е 0,3%).
По-новите DEX-ове ползват концентрирана ликвидност: депозантите избират ценови диапазон, в който да работят парите им. Това дава по-дълбока ликвидност около текущата цена и по-малък price impact за теб като трейдър. За депозанта обаче означава по-активно управление и по-висок риск - повече в урока за рисковете.
Order book DEX-ове
Част от DEX-овете работят с класическа книга с поръчки, но on-chain - Hyperliquid е популярен пример. Там имаш лимит поръчки и интерфейс, който прилича на централизирана борса, а средствата ти остават под твой контрол. Подходящи са за ликвидни двойки. Новите мемекойни живеят почти изцяло в AMM пулове.
Агрегатори
Агрегаторът не е отделна борса, а търсачка на най-добрата цена. Jupiter на Solana и 1inch в EVM света са типични примери: разделят трейда ти между няколко пула и избират маршрута, който дава най-много токени накрая.
За всичко над малки суми почти винаги ще вземеш по-добра цена през агрегатор, отколкото директно в един пул. Инструментите се сменят бързо, но принципът остава: сравнявай маршрутите и не вярвай на първия бутон.
Трейдинг терминалите за мемекойни в крайна сметка също суапват през същите пулове. Всичко по-долу важи и за тях.
Price impact и slippage не са едно и също
Price impact-ът е колко твоят собствен трейд мести цената. Известен е, още преди да подпишеш - интерфейсът го смята от текущото състояние на пула.
Пример с числа (без такси): пул със 100 ETH и 300 000 USDC, т.е. цена 3 000$. Купуваш ETH за 30 000 USDC - 10% от доларовата страна. В пула остават 330 000 USDC и 100 × 300 000 / 330 000 ≈ 90,91 ETH. Получаваш около 9,09 ETH на средна цена 3 300$ - с 10% над видимата.
Ако купиш за 3 000 USDC (1% от резерва), средната ти цена е 3 030$ - само 1% отгоре. В такъв пул price impact-ът е пропорционален на това каква част от резерва „изяждаш“.
Слипидж толерансът е друго нещо: колко допълнително влошаване приемаш между момента на подписа и момента на изпълнение. Междувременно други хора търгуват, цената мърда, ботове се нареждат. Ако реалният резултат е по-лош от твоя лимит, транзакцията пропада. Затова интерфейсът показва „минимум, който ще получиш“ - гледай тази цифра, не само очакваната.
Колко слипидж да сложиш
Колкото по-малко, толкова по-добре - стига транзакцията да минава. За стейбълкойн двойки и големи токени е достатъчен много малък толеранс. За волатилни мемекойни трябва повече, но всеки процент отгоре е процент, който някой може да ти вземе. И помни, че таксата към мрежата (газа) я плащаш, дори когато суапът пропадне.
Ако суапът постоянно пропада заради слипидж, не го вдигай на 50% по навик. Питай защо:
- пулът е твърде малък;
- в токена е вградена такса при покупка или продажба;
- или е honeypot - токен, който може да се купи, но не и да се продаде.
Високият задължителен слипидж сам по себе си е червен флаг.
MEV и сандвич атаки
Ботове следят чакащите транзакции и се нареждат около твоята - част от това, което наричат MEV. При сандвич атака ботът купува точно преди теб и вдига цената. Ти купуваш на по-лоша цена - до лимита си. А ботът продава веднага след теб с печалба.
С други думи, твоят slippage толеранс е бюджетът на бота. Сложиш ли 10%, му разрешаваш да ти вземе до 10%.
Как намаляваш експозицията:
- Тесен слипидж, особено при големи суми.
- RPC или режим със защита от MEV - на Ethereum например Flashbots Protect; много агрегатори и терминали имат подобна опция.
- Агрегатори, при които трейдът се изпълнява от външни „решаващи“ (solvers), вместо да виси в публичния мемпул - CoW Swap е пример.
- Разделяй голямата покупка на по-малки и не търгувай голяма сума в плитък пул.
MEV има и на Solana, и на L2 мрежите - механиката е различна, но защитата е същата.
Approvals при суап
В EVM мрежите преди първия суап на даден токен даваш апрув - право на контракта да движи този токен от твоя wallet. Много сайтове по подразбиране искат неограничен апрув. Удобно е, но ако контрактът по-късно бъде хакнат или се окаже зловреден, той може да изтегли всички токени от този вид. Където може, апрувай точната сума и чисти старите апруви с инструмент като Revoke.cash.
Внимавай и с permit подписите: изглеждат като безобидно съобщение, а всъщност дават същото право. Rabby и подобни wallets показват симулация какво ще излезе от сметката ти - чети я.
В Solana обикновено няма постоянни апруви по същия начин, но зловредна транзакция може да прехвърли активите ти още при подписа - класически дрейнър. Phantom показва очакваните промени в баланса. Ако не съвпадат с това, което очакваш, отказвай. Повече в правилата за безопасност.
Чеклист преди суап
- CA-то на токена е от надежден източник, не от търсене по име - фалшиви копия има навсякъде (как се проверява токен).
- Пулът има достатъчно ликвидност, за да излезеш после - как се чете, е в урока за screeners.
- Гледаш price impact-а и „минимум получено“.
- Слипиджът е настроен съзнателно, не по подразбиране.
- Четеш какво показва wallet-ът преди подпис.
- При непознат токен - малка покупка и пробна продажба, преди да влезеш с повече.
Грешките, които виждам най-често
Купен фалшив токен със същия тикер. 50% слипидж, оставен „за всеки случай“. Голяма покупка в пул, по-малък от самия трейд. Неограничен апрув към рутер, за който никой не е чувал. Правил съм част от тях - всяка струва повече, отколкото изглежда в момента.
И никога не дръж голяма позиция в токен, чиято ликвидност е толкова малка, че не можеш да излезеш, без да сринеш цената. Ентрито е лесно - изходът е мястото, където се плаща.
Свързани уроци
Без сигнали и без обещания за печалба. Какво никога няма да направя