Стратегии за farming

Най-добрият начин да се класираш за еърдроп е простичък, но не лесен: реална, полезна употреба на продукта, а не опит да излъжеш системата.

Моят филтър преди всеки нов протокол: щях ли да го ползвам, ако нямаше обещание за токен? Ако отговорът е „в никакъв случай“, това обикновено значи, че продуктът е слаб. А повечето потребители вътре са фермери, които ще дъмпнат токена в първия ден. Такива раздавания рядко си струват.

Какво работи дългосрочно

• Активно, разнообразно взаимодействие с протокола във времето - не една транзакция и чао.
• Реално добавяне на ликвидност или ползване на продукта, както е замислено.
• Участие в тестнет фазите, когато има такива - струват време, но не и капитал.
• Следене на официалните канали на проекта за критерии и срокове.

Постоянство във времето

Активност, разпределена през седмици и месеци, почти винаги тежи повече от един изблик на сто транзакции за ден. Класически пример е еърдропът на Arbitrum през 2023 г. Критериите отчитаха неща като бридж към мрежата, активност в различни месеци, брой транзакции, брой различни контракти, обем и ликвидност.

Това не значи, че следващият проект ще гледа същото. Значи, че постоянството е по-трудно за фалшифициране от обема - и проектите го знаят. Важен е и моментът: да си активен, преди протоколът да стане популярен, обикновено тежи повече, отколкото да се включиш, когато всички вече фармят.

Обем, такси или разнообразие?

Обемът е показателят, който най-лесно се надува изкуствено. Затова все повече проекти гледат и други неща:

• платени такси (реален приход за протокола);
• колко дълго са стояли парите ти;
• колко различни функции си ползвал.

Колко точно тежи всеки критерий, никой не знае предварително. Който ти продава „точните критерии“ за непуснат еърдроп, гадае или те лъже.

Практическият ми подход: ползвам продукта, както би го ползвал истински потребител. Суапвам през DEX, когато ми трябва. Ликвидност - само такава, която бих държал и без точки. Различните функции - лендинг, стейкинг, гласуване в управлението - когато имат смисъл за мен.

Не въртя обем сам със себе си. Струва такси и е точно моделът, който проектите търсят и филтрират.

Бриджове и нови мрежи

Новите мрежи често награждават ранните си потребители. При някои L2 еърдропи (Arbitrum е пример) ползването на официалния бридж е било част от критериите. Как се различават мрежите - в блокчейните и мрежите.

Рискът обаче е реален:

• Бриджовете са сред най-хакваните части на crypto - Ronin и Wormhole през 2022 са класически примери.
• Ползвай официалния бридж или утвърдени решения, влизай в сайта от отметка и пробвай първо с малка сума.
• В новите мрежи ликвидността е тънка, а първите протоколи в екосистемата често са съвсем нови и неодитирани.

Програми с точки

Програмите с точки поне казват ясно какво се награждава. Но точките се обезценяват, курсът им към токени е неизвестен, правилата се менят между сезоните. А наградата се разрежда, защото всички правят едно и също. Разликата с ретродропа е в какво е еърдроп.

Затова гледам на точките като на опция с неизвестна стойност, не като на пари. И не спамя реферални линкове, нито си правя реферали сам на себе си. Това е класическо sybil поведение, което нарушава правилата.

Добър пример са on-chain perp борсите: много от тях дават точки за търговия, а после и еърдроп. Тези, които ползвам, са в борсите за perps. Правилото е същото - търгуваш по системата си, а не заради точките.

Капиталова ефективност

Капиталовата ефективност е въпросът колко работа върши един и същ капитал. Пример: стейбълкойни в лендинг протокол могат едновременно да носят доходност и да трупат точки.

Всеки допълнителен слой обаче - liquid staking токен, вложен в рестейкинг, вложен в лендинг - е още един контракт, който може да се счупи. Откъде идва доходността - в урока за стейкинг и yield.

Въпросът, който си задавам: ако еърдроп никога не дойде, тази позиция има ли смисъл сама по себе си? И не заключвам пари, които може да ми потрябват - много протоколи имат периоди на заключване или опашки за теглене.

Разходната страна

Тук повечето хора лъжат сами себе си.

• Газ и такси за бридж - на Ethereum всяка транзакция може да е скъпа. На L2 и Solana са малки, но се трупат.
• Време - часове седмично за активност, следене и записване.
• Пропусната полза - парите в протокола можеха да работят другаде или просто да стоят на сигурно място.

Хипотетичен пример: за шест месеца си платил 300€ такси и си държал в протокола 5 000€, които на по-безопасно място биха ти носили 4% годишно. Реалният ти разход е 300 + 5 000 × 4% × 0,5 = 300 + 100 = 400€ - преди да броиш времето си. Ако еърдропът ти донесе по-малко, на практика си на минус.

И това е без най-големия разход: загубата на самия капитал при експлойт.

Рискът от непроверени протоколи

Протоколите, които фармиш рано, често са нови, неодитирани и с админ права, които позволяват промяна на контракта. Точките привличат много депозити, а това прави такива протоколи апетитна мишена за хакери. А одитът не е гаранция - само намалява риска.

Моите правила:

• Малък капитал в нови протоколи, от отделен wallet - виж инструментите за еърдропи.
• Проверявам екипа, одитите и историята на протокола, преди да депозирам.
• Отменям approvals, когато приключа с протокола.
• Бягам от „тестнет“, който иска депозит на реални пари или seed фраза. Това не е тестнет, а измама.

Повече за рисковете на самите протоколи - в DeFi рисковете.

Никога не влагай в протокол заради еърдроп повече, отколкото си готов да загубиш изцяло - еърдропът може да не дойде, а експлойтът може.

Важно правило

Всеки протокол има собствени условия за ползване. Ако надуваш активността си с много фалшиви акаунти („sybil“ поведение), нарушаваш тези условия и в повечето случаи те дисквалифицират. Прочети внимателно правилата на всеки конкретен проект, вместо да разчиташ на общи „трикове“.

Реалната активност в различни екосистеми ти носи и нещо повече от токени - on-chain репутация. А всичко, което правиш, си струва да го записваш - как, ще видиш в проследяването на eligibility.