Staking и yield

„Пасивна доходност“ е най-шилваната фраза в DeFi. И мястото, където най-много хора ape-ват, без да разберат откъде идват парите. Правилото ми е просто:

Ако не знаеш откъде идва доходността, доходността си ти.

Всичко по-долу е начин да отговориш на един въпрос: кой ми плаща и защо?

Откъде реално идва yield

Истинските източници на yield са малко. Всичко, което виждаш на екрана, е комбинация от тях.

• Такси от търговия. Депозираш два актива в ликвиден пул (как работят пуловете), трейдърите плащат такса на пула и ти взимаш дял. Звучи страхотно, докато не разбереш какво е impermanent loss - обяснен с числа в урока за рисковете.
• Търсене на заеми. Даваш активи назаем през lending протокол, а лихвата я плащат тези, които взимат заем (как работи lending). Когато търсенето на заеми падне, пада и лихвата.
• Стейкинг награди. Мрежата плаща на валидаторите (и на делегиралите към тях) от емисия на нови монети и от таксите в мрежата.
• Токен емисии. Протоколът ти плаща в собствения си токен, за да привлече капитал. Това е най-неустойчивият източник: щом емисиите спрат или токенът дъмпне, „доходността“ изчезва.
• Пазарни стратегии. Например да държиш актив и едновременно шорт perp позиция срещу него, за да събираш фъндинг. Така работят част от „доходоносните“ стейбълкойни. Доходността зависи от пазара и може да стане отрицателна (как работи фъндингът).

Стейкинг на мрежово ниво

При стейкинг на мрежово ниво (ETH, SOL, ATOM, EGLD и др.) заключваш или делегираш токени към валидатор, който подсигурява мрежата. Това е най-разбираемият и обикновено най-устойчивият източник - но не е без риск.

• Заключване. Изтеглянето отнема време. В Cosmos Hub например unbonding периодът е 21 дни. Ако пазарът се срине междувременно, просто гледаш.
• Слашинг. Ако валидаторът сгреши или наруши правилата, мрежата може да отреже част от заложеното. В някои мрежи, като Cosmos, това удря и делегаторите. Избирай валидатори с история, не просто най-ниската комисионна.
• Наградата е в същия токен. 10% годишно в токен, който е паднал с 30%, пак е загуба в долари: 100 токена по 10$ = 1 000$; след година имаш 110 токена по 7$ = 770$.

И още нещо: ако мрежата увеличава предлагането си с определен процент годишно, а ти получаваш приблизително толкова, ти по-скоро не губиш дял от мрежата, отколкото печелиш. Част от стейкинг наградата е просто защита от разводняване.

Liquid staking и restaking

При liquid staking (Lido, Jito и др.) получаваш токен-разписка (stETH, JitoSOL), която можеш да ползваш другаде, докато основата продължава да носи награди. Удобно е, но добавя смарт контракт риск и риск разписката да се търгува под стойността на оригинала, когато много хора искат да излязат едновременно. stETH се търгуваше с отстъпка спрямо ETH през лятото на 2022 г. - точно когато хората имаха най-голяма нужда от ликвидност.

Рестейкингът отива крачка по-нататък: вече заложеният капитал се използва, за да подсигурява и допълнителни услуги срещу допълнителни награди (EigenLayer е най-известният пример). Всяко ново ниво добавя нови условия за слашинг, нов код и нови зависимости.

Често „доходността“ там е в точки с обещание за бъдещ еърдроп. Не казвам „никога“ - казвам да броиш нивата. Пет протокола един върху друг означават пет места, където нещо може да се счупи.

APR срещу APY

APR е простата годишна доходност. APY включва сложната лихва - допускането, че реинвестираш наградите. 10% APR при ежедневно реинвестиране е около 10,5% APY. Но 100% APR при ежедневно реинвестиране е около 171% APY - затова агресивните протоколи обичат да показват APY.

Две уловки:

1. APY допуска, че ставката остава същата цяла година - в DeFi почти никога не остава. Днешните 80% може да са 8% след месец.
2. Реинвестирането струва такси и време.

Гледай APR и се питай колко дълго ще се задържи.

Реален срещу инфлационен yield

Реалният yield се плаща от реални приходи - такси, лихви - в активи, които хората искат да държат (ETH, SOL, USDC). Инфлационният се плаща чрез отпечатване на нови токени на протокола. Първият може да е скромен, но е истински. Вторият изглежда огромен, но често просто прехвърля стойност от по-късните към по-ранните участници - късните стават exit ликвидността на ранните.

Тестът е прост: какво става, ако утре спрат новите депозити? Ако отговорът е „доходността пада, но остава“ - има бизнес. Ако е „всичко спира“ - нямаш доходност, имаш пирамида с екстра стъпки.

Как разпознаваш неустойчива схема

Трицифрен APY почти винаги означава, че ти плащат в токен, който се разпада, или че поемаш риск, който не виждаш. Учебникарският пример е Terra: протоколът Anchor плащаше около 20% годишно върху UST, а всичко завърши със срив през май 2022 г. - повече в урока за стейбълкойните.

Същия модел виждам и извън DeFi. Фалшивите „инвестиционни платформи“ с фиксиран дневен процент, рекламирани с фалшиви видеа на известни личности, работят по абсолютно същата логика. Как изглеждат - в урока за измамите.

Как подхождам аз

Преди да заключа каквото и да е, си отговарям на шест въпроса:

1. Откъде точно идва доходността?
2. В какъв актив ми плащат - и бих ли го холдвал и без наградата?
3. Колко време отнема излизането?
4. Колко протокола стоят между мен и парите ми?
5. Колко губя в най-лошия сценарий?
6. Каква част от капитала ми е това?

Доходността никога не е безплатна - тя е цената на риска, който поемаш: протоколен, пазарен или ликвиден. Дръж дългосрочните позиции на защитен wallet (hot и cold wallet) и не заключвай средства, които може да ти потрябват - unstaking периодите на някои мрежи са дни до седмици.